Вкиснат съм…
Ужасно съм вкиснат от днешния ден, който дори още не е приключил. Самият 26ти февруари започна много подобаващо… С учене до към 3:30 сутринта, когато успях да си легна… Трябваше да стана в 7:15 за да мога да отида благополучно на работа в 8:00. Станах, чувствах се ужасно, но си казах, че няма да позволя на това да ме спира и да разваля деня ми. Бях на работа. Можеше да умра от тъпотия. Не се случи, очевидно… След това, закусвах с много кафе и учих, защото естествено не ми остана време да си приключа с всичките домашни за днес 
После имах изпит по Precalculus, което е нещо като висша математика, но не съвсем. По принцип не обичам математика, но я схващам. Разбирам, че учителя ми в гимназията ме беше накарал с нещастния си маниер (извинявам се) да я намразя. Тук не ми понася толкова зле, макар че изпитът беше достатъчно гаден. Измъкнах се към 13:00.
Успях да се прибера и да хапна точно две хапки за обяд и даже не успях да си прочета процедурата за лабораторното по химия от 14:00 часа. Тръгнах към 13:30, защото сутринта забравих да си принтирам доклада. Естествено!
Лабораторното беше ужасно. И не само защото беше най-дългото, което сме правили досега по тази дисциплина, ами партньорът ми реши, че всичко трябва да е както е показано на картинката в учебника и така се получи, че за малко да стопим кабела на скъпа апаратура с един котлон. Много се изнервих. Казах му 3000000 пъти, че няма нужда тоя котлон да е там, но той да го сложим, та да го сложим. Аз видях, че кабелът се разтапя. За щастие го забелязах навреме и не беше засегнат, само беше разтопена външната обвивка. Най-вече се изнервих на себе си, защото мразя такива неща да ми се случват. Плюс това е ужасна немърливост… Показва колко съм внимателен. А пък аз съм внимателен и искам всичко да минава по процедура. Много тъпо ми стана. Накрая успяхме да получим перфектни резултати благодарение на мен, което обаче не смекчи изобщо настроението ми. И както може да се очаква аз почистих след упражнението…
В края на деня на работа ме тренираха за новите ми задължения. Добре че ме тренира една приятелка, която ми се води шафка и ме пусна да си ходя по-рано, защото иначе щях да припадна! И за капак на всичко утре имам изпит по биология на сумати и глави и страници от моя “малък и кратък” учебник (по-голям е от тухла четворка)…
Идва ми да се гръмна! Знам, че ще ми мине! В момента най-много да се скарам с някого… То не че има с кой всъщност, но whatever…
Вкиснат съм…!!! Не ме приближавайте, не отговарям за действията си…!!!
