Страх ме е

Има моменти ви живота ми когато спирам и се замислям. Напоследък те бяха особено чести, защото всеки тежък период би трябвало да е придружен от размисъл и равносметка…. (Както е казано, важното е да си вземем поука от това, което се е случило. Да си направим някакви изводи, които да ни помогнат да се развиваме и да станем по-добри хора.) А аз бях в тежък период За разлика от предния семестър този е много по-хубав. Не че му липсват многото работа и периодичните сдухвания, но просто сега вече съм свикнал и знам какво да очаквам. Разликата е, че този семестър се появиха други проблеми, които да терзаят душата ми…

Все по-често се замислям какво искам… Все по-често откривам, че не съм сигурен. И все по-често откривам, че се страхувам…. Това ме натъжава и ме кара да се чувствам слаб. Защото ме е страх да призная пред себе си какво чувствам! Защото ме е страх да призная през най-добрата ми приятелка какво чувствам! Защото ме е страх да видя и разбера спокойно кой съм. И да си отговоря на въпроса - аз гей ли съм или не.

Мразя да ме е страх. Преди не бях такъв. Никога не съм бил такъв. Но предния семестър ме промени много… Осъзнавам го, макар да виждам и отрицателните промени.

Не искам да ме е страх! Просто искам да се чувствам свободен. Искам да съм щастлив!

P.S. Съобщението ми в Skype е:

Prosto iskam da sym svoboden… Za6to mi e tolkova trudno da se izpravq sre6tu strahovete si? Mrazq da se 4uvstvam slab… Iskam prosto da sym 6tastliv…