Какво е да живееш?
Мисля, че спокойно мога да си направя рубрика “Въпрос на деня”. Предполагам, че ще бъде особено успешна, защото напоследък почти всеки ден ми се случва да се запитам някакъв въпрос. Става така, защото винаги нещо ме кара да се замисля дали постъпвам правилно, дали съм се държал добре, дали съм успял да се представя качествено. Дам, признавам си го. Аз съм зодия везни и донякъде девизът ми наистина е “Аз се колебая”… А пък както всички истински везни, аз също искам да съм перфектен. Непостижимо е, знам. Но не ме интересува, аз се стремя към това и колкото по-наблизо достигна до перфектността (хмм, има ли такава дума?) в изпълнението на дадена задача, толкова по-удовлетворен се чувствам от резултатите.
А въпросът на деня ми е: Какво е да живееш? Питам се това, защото ми казаха преди малко, след като казах, че нямам какво да правя и уча: “не учи за живота, живей го!”. И сега малко се сдухах, защото не мога да разбера какво значи това и дали е насочено точно към мен или е казано по принцип. Замислих се. Опитах се да погледна отстрани и наистина забелязвам, че животът ми е изключително еднообразен - ходя на лекции и лабораторни, прибирам се, уча, ям ако ми остане време, спя ако ми остане време и чатя. Виждам се със хора естесвено, но предимно в академична атмосфера. Забавленията и развлеченията от тази ми програма са купоните в събота вечер до някаква степен, и… ами мисля, че е това. Това е едната страна на нещата.
Другата е, че уча и то особено когато имам изпити (които са every other week). Получавам много високи оценки и ми харесва да си научавам нещата и да ги прилагам. И тук присъства принципът на перфектността. Налага се нещата да са перфектни, иначе няма да ми хареса това, което правя.
И сега в крайна сметка отново не знам какво е да живееш, дали това са признаците на всички живи същества - метаболизъм, растеж и развитие, хомеостаза, размножаване, движение, отговор на стимули, еволюция, организация, или е нещо повече. И в крайна сметка не знам дали живея пълноценно. Страх ме е, че когато направя равносметка няма да остана доволен от видяното…
Мразя да ме е страх! Мразя да не знам! И все пак продължавам напред с надеждата сам да разбера какво е да живееш и с желанието някой да ми помогне да открия това познание!
