Краят на почивните дни

Да, краят на почивните дни се вижда вече… Остава само час, преди тази седмица да свърши и новата да започне. Този weekend измина странно бързо и естествено почти нищо съществено не беше свършено, освен полуприлично спане и подобаващ купон в събота вечер.

А как мина седмицата ми? Еми тя беше дълга, натоварена и тежка. Въпреки това, от самото и начало аз не можах да предвидя колко много неща ще е необходимо да свърша… Седмицата ми беше маркирана от недоспиване, постоянна умора, депресивни състояния, изпити и домашни, работа и липса на желание за каквото и да е. Много съобщения си изписах в Skype. Много съобщения да нараняват, много съобщения да приканват, много съобщения да провокират. И те също не бяха подминати и много хора се изразиха за тях. И то хора, на които нито имам желението да споделям, нито ги интересува. Заинтересуваността на някои хора ме изуми. Имах и един много дълъг разговор с майка ми, в който и разказах за всички неща, които си мисля. Тя не ми помогна много, но поне ме поизслуша… Вчерашният купон не беше нещо интересно за мен може би защото не пих достатъчно, а всички бяха много пияни. За да си направя кефа танцувах. Танцувах толкова много, толкова продължително, толкова бурно. Танцувал съм без да спра може би 2 часа. Танцувах малко настрани от всички. Сам. Виждах се. Забелязах как много хора ме обсъждат и се ядосах. Реших, че ще ми платят наглостта. Написах в Skype:

Saturday Night - Party Night - You thought I didn’t see you… You thought I didn’t realize… You thought I was a fool… You will pay dearly… If it is war you want… Then so be it!!! Bring it on…

Много се бях настървил снощи да направя постъпи към отмъщение, защото мога. Не бях пиян, макар може би всички да са мислели така. Просто се насилих да избухна, да реласкирам, да се откъсна за момент от вечните проблеми. И донякъде успях! Днес си нося последствията, които са болките в цялото тяло Пък може и да направя някоя и друга интрига, но едва ли… Просто не съм такъв…

Та, днес е неделя. Поредната. Аз се опитах да уча. Резултатът е среден. Пред мен стои една тежка седмица. Осъзнавам го, но се опитвам да гледам положително. Извинявам се, че не съм писал нищо кой знае колко интересно в блога си напоследък. Ще се поправя!

Желая на всички една динамична, стремителна и незабравима седмица… И най-вече на себе си!