Краят на почивните дни

Да, краят на почивните дни се вижда вече… Остава само час, преди тази седмица да свърши и новата да започне. Този weekend измина странно бързо и естествено почти нищо съществено не беше свършено, освен полуприлично спане и подобаващ купон в събота вечер.

А как мина седмицата ми? Еми тя беше дълга, натоварена и тежка. Въпреки това, от самото и начало аз не можах да предвидя колко много неща ще е необходимо да свърша… Седмицата ми беше маркирана от недоспиване, постоянна умора, депресивни състояния, изпити и домашни, работа и липса на желание за каквото и да е. Много съобщения си изписах в Skype. Много съобщения да нараняват, много съобщения да приканват, много съобщения да провокират. И те също не бяха подминати и много хора се изразиха за тях. И то хора, на които нито имам желението да споделям, нито ги интересува. Заинтересуваността на някои хора ме изуми. Имах и един много дълъг разговор с майка ми, в който и разказах за всички неща, които си мисля. Тя не ми помогна много, но поне ме поизслуша… Вчерашният купон не беше нещо интересно за мен може би защото не пих достатъчно, а всички бяха много пияни. За да си направя кефа танцувах. Танцувах толкова много, толкова продължително, толкова бурно. Танцувал съм без да спра може би 2 часа. Танцувах малко настрани от всички. Сам. Виждах се. Забелязах как много хора ме обсъждат и се ядосах. Реших, че ще ми платят наглостта. Написах в Skype:

Saturday Night - Party Night - You thought I didn’t see you… You thought I didn’t realize… You thought I was a fool… You will pay dearly… If it is war you want… Then so be it!!! Bring it on…

Много се бях настървил снощи да направя постъпи към отмъщение, защото мога. Не бях пиян, макар може би всички да са мислели така. Просто се насилих да избухна, да реласкирам, да се откъсна за момент от вечните проблеми. И донякъде успях! Днес си нося последствията, които са болките в цялото тяло Пък може и да направя някоя и друга интрига, но едва ли… Просто не съм такъв…

Та, днес е неделя. Поредната. Аз се опитах да уча. Резултатът е среден. Пред мен стои една тежка седмица. Осъзнавам го, но се опитвам да гледам положително. Извинявам се, че не съм писал нищо кой знае колко интересно в блога си напоследък. Ще се поправя!

Желая на всички една динамична, стремителна и незабравима седмица… И най-вече на себе си!

Тъмнината

Тъмно е… Аз пиша… Около мен е тъмнина… В мен е тъмнина…

Тъмно е… Ходих на mall… Мислех, че ще ме разведри… Уви, не стана… Само чаках другите да се напазаруват… Само чаках, мислех и мечтах…

Тъмно е… Сам съм… Седмицата е отвратителна… Не ми е добре… Няма никого… Какво да правя… Трябва и да уча… Утре съм и на работа… Как да издържа…

Тъмно е… Сам съм… Никой не ме чува… Няма кой да ме прегърне… Няма кой да ме разведри… Няма кой да ми каже, че всичко ще е наред… Няма…

Тъмно е… Няма ли край тъмнината…

Какво е да живееш?

Мисля, че спокойно мога да си направя рубрика “Въпрос на деня”. Предполагам, че ще бъде особено успешна, защото напоследък почти всеки ден ми се случва да се запитам някакъв въпрос. Става така, защото винаги нещо ме кара да се замисля дали постъпвам правилно, дали съм се държал добре, дали съм успял да се представя качествено. Дам, признавам си го. Аз съм зодия везни и донякъде девизът ми наистина е “Аз се колебая”… А пък както всички истински везни, аз също искам да съм перфектен. Непостижимо е, знам. Но не ме интересува, аз се стремя към това и колкото по-наблизо достигна до перфектността (хмм, има ли такава дума?) в изпълнението на дадена задача, толкова по-удовлетворен се чувствам от резултатите.

А въпросът на деня ми е: Какво е да живееш? Питам се това, защото ми казаха преди малко, след като казах, че нямам какво да правя и уча: “не учи за живота, живей го!”. И сега малко се сдухах, защото не мога да разбера какво значи това и дали е насочено точно към мен или е казано по принцип. Замислих се. Опитах се да погледна отстрани и наистина забелязвам, че животът ми е изключително еднообразен - ходя на лекции и лабораторни, прибирам се, уча, ям ако ми остане време, спя ако ми остане време и чатя. Виждам се със хора естесвено, но предимно в академична атмосфера. Забавленията и развлеченията от тази ми програма са купоните в събота вечер до някаква степен, и… ами мисля, че е това. Това е едната страна на нещата.

Другата е, че уча и то особено когато имам изпити (които са every other week). Получавам много високи оценки и ми харесва да си научавам нещата и да ги прилагам. И тук присъства принципът на перфектността. Налага се нещата да са перфектни, иначе няма да ми хареса това, което правя.

И сега в крайна сметка отново не знам какво е да живееш, дали това са признаците на всички живи същества - метаболизъм, растеж и развитие, хомеостаза, размножаване, движение, отговор на стимули, еволюция, организация, или е нещо повече. И в крайна сметка не знам дали живея пълноценно. Страх ме е, че когато направя равносметка няма да остана доволен от видяното…

Мразя да ме е страх! Мразя да не знам! И все пак продължавам напред с надеждата сам да разбера какво е да живееш и с желанието някой да ми помогне да открия това познание!

Вкиснат съм…

Ужасно съм вкиснат от днешния ден, който дори още не е приключил. Самият 26ти февруари започна много подобаващо… С учене до към 3:30 сутринта, когато успях да си легна… Трябваше да стана в 7:15 за да мога да отида благополучно на работа в 8:00. Станах, чувствах се ужасно, но си казах, че няма да позволя на това да ме спира и да разваля деня ми. Бях на работа. Можеше да умра от тъпотия. Не се случи, очевидно… След това, закусвах с много кафе и учих, защото естествено не ми остана време да си приключа с всичките домашни за днес

После имах изпит по Precalculus, което е нещо като висша математика, но не съвсем. По принцип не обичам математика, но я схващам. Разбирам, че учителя ми в гимназията ме беше накарал с нещастния си маниер (извинявам се) да я намразя. Тук не ми понася толкова зле, макар че изпитът беше достатъчно гаден. Измъкнах се към 13:00.

Успях да се прибера и да хапна точно две хапки за обяд и даже не успях да си прочета процедурата за лабораторното по химия от 14:00 часа. Тръгнах към 13:30, защото сутринта забравих да си принтирам доклада. Естествено!

Лабораторното беше ужасно. И не само защото беше най-дългото, което сме правили досега по тази дисциплина, ами партньорът ми реши, че всичко трябва да е както е показано на картинката в учебника и така се получи, че за малко да стопим кабела на скъпа апаратура с един котлон. Много се изнервих. Казах му 3000000 пъти, че няма нужда тоя котлон да е там, но той да го сложим, та да го сложим. Аз видях, че кабелът се разтапя. За щастие го забелязах навреме и не беше засегнат, само беше разтопена външната обвивка. Най-вече се изнервих на себе си, защото мразя такива неща да ми се случват. Плюс това е ужасна немърливост… Показва колко съм внимателен. А пък аз съм внимателен и искам всичко да минава по процедура. Много тъпо ми стана. Накрая успяхме да получим перфектни резултати благодарение на мен, което обаче не смекчи изобщо настроението ми. И както може да се очаква аз почистих след упражнението…

В края на деня на работа ме тренираха за новите ми задължения. Добре че ме тренира една приятелка, която ми се води шафка и ме пусна да си ходя по-рано, защото иначе щях да припадна! И за капак на всичко утре имам изпит по биология на сумати и глави и страници от моя “малък и кратък” учебник (по-голям е от тухла четворка)…

 Идва ми да се гръмна! Знам, че ще ми мине! В момента най-много да се скарам с някого… То не че има с кой всъщност, но whatever…

Вкиснат съм…!!! Не ме приближавайте, не отговарям за действията си…!!!

Страх ме е

Има моменти ви живота ми когато спирам и се замислям. Напоследък те бяха особено чести, защото всеки тежък период би трябвало да е придружен от размисъл и равносметка…. (Както е казано, важното е да си вземем поука от това, което се е случило. Да си направим някакви изводи, които да ни помогнат да се развиваме и да станем по-добри хора.) А аз бях в тежък период За разлика от предния семестър този е много по-хубав. Не че му липсват многото работа и периодичните сдухвания, но просто сега вече съм свикнал и знам какво да очаквам. Разликата е, че този семестър се появиха други проблеми, които да терзаят душата ми…

Все по-често се замислям какво искам… Все по-често откривам, че не съм сигурен. И все по-често откривам, че се страхувам…. Това ме натъжава и ме кара да се чувствам слаб. Защото ме е страх да призная пред себе си какво чувствам! Защото ме е страх да призная през най-добрата ми приятелка какво чувствам! Защото ме е страх да видя и разбера спокойно кой съм. И да си отговоря на въпроса - аз гей ли съм или не.

Мразя да ме е страх. Преди не бях такъв. Никога не съм бил такъв. Но предния семестър ме промени много… Осъзнавам го, макар да виждам и отрицателните промени.

Не искам да ме е страх! Просто искам да се чувствам свободен. Искам да съм щастлив!

P.S. Съобщението ми в Skype е:

Prosto iskam da sym svoboden… Za6to mi e tolkova trudno da se izpravq sre6tu strahovete si? Mrazq da se 4uvstvam slab… Iskam prosto da sym 6tastliv…

Има един…

Първо искам да уточня, че не знам дали съм гей или не Един вид, не съм решил още… Затова само гледам

Та…. 

Тук, където уча, има едно момче… Един мъж би било много по точно казано. Защото той си е мъж. Много е готин. Кефи ме доста. Даже мога да кажа, че ме възбужда от време на време. Голям е. Висок е. Красив е.

От скоро време почнахме по-често да си чатим в Skype.  И ми харесва да си говорим, защото понякога разговорите ни са неангажиращи, а понякога са сериозни. Той ме заговаря и много ме разсмива и то точно в момент, когато имам нужда основно от това. Въпреки това, не искам да си го навивам на пръста. Не мога. Не искам да се насилвам да чувствам нещо, което го няма и което е невъзможно. Наскоро той се захвана с момичето от предния ми пост и това ме дразни доста, защото имам чувството, че го е отнела от мен, а това са глупости….

Днес си написах в Skype следния подпис:

Kefi6 me dosta… Ti se byzika6 s men, oba4e ne znae6 kolko te uvajavam, i kolko mi e priqtno da si govorim… Ne vqrvam i 4e 6te razbere6….

Той е само за него… Защото предполагам той си мисли, че съм едно пишлеме (което понякога може и да съм), а аз го имам за приятел… Това е! Кефи ме доста! Надявам се и аз да го кефя!!!